MACEDONIAN SCIENTIFIC INSTITUTE AND THE MACEDONIAN QUESTION

 

МАКЕДОНСКИЯТ НАУЧЕН ИНСТИТУТ (1923-2008) ДОКУМЕНТАЛЕН ЛЕТОПИС
	Автор и съставител: Александър Гребенаров Издателство: Гутенберг ISBN: 9789546170545 първо издание, 2009 год. меки корици, 574 стр. и 20 с. илюстрации Цена: 10,00 лв.
Изданието е посветено на 85-годишнината от създаването на Македонския научен институт –София. То включва въведение и три основни части –изложение, документален масив и приложения. В първата част са описани и анализирани ключови събития от неговата дейност, следващи развитието на държавно-политическите процеси в страната от 1923 г. до днес. Централно и най-обемно място в труда заемат обнародваните материали и документи за Македонския научен институт. Събрани и подредени в хронологичен порядък, те съграждат своеобразен летопис, който в неподправен вид представя разноликия образ на тази родолюбива и малко позната организация. В приложението са включени поименни списъци на ръководители и редови членове, на обнародваната институтска книжнина и на дарителите. Те показват потенциала и значението на Института като важен обществено значим научно-книжовен център, който години наред отстоява българското историческо наследство в Македония.                АЛЕКСАНДЪР ГРЕБЕНАРОВ е роден в Кърджали през 1953 г. Потомък на бежанци от Тракия и Македония, той тачи паметта и съхранява харамийския дух на своите предци. Има безброй приятни спомени от детството до края на тийнейджърството, наченал със завършване на местния механотехникум. След двугодишни казармени упражнения в ефира като радиотелеграфист следва история в Университета. Завършва я безгрижно през 1978 г. без мисъл за приноси в нея. Това идва по-късно… Увлича се по фотографията, музиката, танците, таблата. С обич и разбиране отглежда децата си, чиято разлика в хронологически измерения е 22 години.         Не членува в движения, партии, не се коалира безпринципно – засега, но следи кой кой е в политиката. И все още мечтата му е един ден гражданското общество да определя кой кой да бъде в нея.        Катери се бавно по професионално-научната спирала – от учител в закритото вече училище в с. Люляково (на хвърлей място от Перперикон), през уредничество в Гарнизонното стрелбище и Музея на София, до защита на научна степен „доктор”и хабилитация в Института по история при БАН. Няколко години обучава студенти в университети.       От 1994 г. е член на Македонския научен институт – София, а след омъдряването си вече е в Научния и Управителния му съвет, в редколегията на сп. „Македонски преглед”.      Генерира идеи за представяне на историята в по-модернистичен формат, които често са оценени морално и почти никога материално. Понася, отнася, но и нанася позитивно-конструктивна критика.       За гордост и радост на близките си има над 160 статии, студии, рецензии и вече три самостоятелни труда. За ужас на издателите – има желание за още много!