Пантеон \”Македония\”

За дейци и събития, свързани с Македония и Западните покрайнини

Михаил Арнаудов

130 години от рождението на Михаил Арнаудов – един от инициаторите за учредяване на Македонския научен институт

    “ Приветствувани от вас на чиста българска реч, на сладкия местен говор, който ви прави чест поради привързаността към старото езиково предание, завещано от свише равноапостоли Кирила и Методия, ние се радваме да ви намерим все с такъв бодър и здрав дух, какъвто са имали всички битолски граждани някога. Вие не се поддадохте и продадохте на сръбската и на гръцката пропаганда в турско време, преди 1912 г., когато те, богато субсидирани отвън, правеха опити да задушат българщината и да подкопаят доверието ви било към Екзархията в Цариград, било към българската държава. Наопаки, вие храбро отстоявахте националната си чест и делото на вашите български учители и свещеници, без да трепвате от интриги и преследвания, без да се съблазните от обещанията за помощ в робството си от страна на Сърбия или на Гърция, които искаха да разширят границите си в този чужд за тях край. По-трудна и почти невъзможна ставаше борбата за опазване на българското културно наследство и на българското слово през време на сръбското надмощие тук, след 1918 година…”(Из беседата на М. Арнаудов “Македония като българска земя”, държана в Битоля на 4 юли 1941 г.). 

         Ми­ха­ил Пет­ров Ар­на­у­дов е роден в Русе на 5 ок­том­в­ри 1878 г. Потомък на македонски бежанци. За­вър­ш­ва гим­на­зия в род­ния си град (1895) и сла­вян­с­ка фи­ло­ло­гия във Вис­ше­то учи­ли­ще (дн. СУ „Св. Кл. Ох­рид­с­ки“). Спе­ци­а­ли­зи­ра в Лайп­циг, Бер­лин, Пра­га, Па­риж и Лон­дон. От 1908 г. е ре­до­вен до­цент в Со­фийс­ки уни­вер­си­тет, а от 1919 г. — ре­до­вен про­фе­сор по срав­ни­тел­на ли­те­ра­тур­на ис­то­рия; де­кан е на Ис­то­ри­ко-фи­ло­ло­ги­чес­кия фа­кул­тет (1921–1922) и рек­тор е на Со­фийс­кия уни­вер­си­тет (1935–1936). По­че­тен док­тор (dr honoris cauza) на уни­вер­си­те­ти в Пра­га, Хай­дел­берг и Мюн­с­тер. До­пи­сен чл. на БАН (от 1918), ака­де­мик (от 1929). Член е на Ук­ра­ин­с­ка­та на­уч­на ака­де­мия и на Ун­гар­с­ка­та ли­те­ра­тур­на ака­де­мия. Ди­рек­тор е на На­род­ния те­а­тър (1926) и председател на Съюза на българските писатели  (1923–1927) и (1931–1933). Дъл­ги го­ди­ни (1925–43) ре­дак­ти­ра сп. „Бъл­гар­с­ка ми­съл“. Чле­ну­ва в ма­сон­с­ка­та ло­жа „Свет­ли­на“. Под не­го­ва ре­дак­ция се об­на­род­ват сбор­ни­ци с на­род­ни умот­во­ре­ния и съ­чи­не­ния на ре­ди­ца бъл­гар­с­ки пи­са­те­ли и по­е­ти: Иван Ва­зов, Пе­йо Яво­ров, Ки­рил Хрис­тов, Йор­дан Йов­ков, Дим­чо Де­бе­ля­нов и др. Ав­тор на мо­ног­ра­фии, пос­ве­те­ни на Па­и­сий Хи­лен­дар­с­ки, Не­о­фит Боз­ве­ли, Ва­сил Ап­ри­лов, Иван Се­ли­мин­с­ки, Ге­ор­ги Ра­ков­с­ки, Лю­бен Ка­ра­ве­лов и дру­ги въз­рож­ден­с­ки дей­ци. При някои от публикации използва псевдонима Фаб­ри­ци­ус или инициалите – М.П.А., М.А., М.П. Един от ос­нов­ни­те инициато­ри е за учредяване на Македонския научен институт през далечната 1923 г. За­ра­ди три­ме­сеч­ния си прес­той в ка­би­не­та на Иван Баг­ря­нов (1 юни — 2 сеп­тем­в­ри 1944), ка­то ми­нис­тър на на­род­на­та прос­ве­та, след 1944 г. е освободен от МНИ; изключен е от Съюза на българските писатели; уволнен е от Софийския университет “Св. Климент Охридски” и осъ­ден от На­род­ния съд на до­жи­во­тен зат­вор. Част от книгите му са инкриминирани. Ос­во­бо­ден през 1947 г., М. Арнаудов про­дъл­жа­ва на­уч­но-из­с­ле­до­ва­тел­с­ки­те си из­с­лед­ва­ния по фол­к­лор, ет­ног­ра­фия и ли­те­ра­тур­на ис­то­рия. Завършва земния си път на 18 фев­ру­а­ри 1978 г. в Со­фия. 

 

 

 

д-р Александър Гребенаров

 

 

  

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

октомври 7, 2008 - Posted by | Личности, Uncategorized

Все още няма коментари.

Вашият коментар

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Follow

Get every new post delivered to your Inbox.