Гьорче Петров

Вторник, 2007, Юли 3

Гьорче Петров

 

86 години от смъртта на Гьорче Петров

Д-р Александър Гребенаров

 

В момента тече нова полемика между медиите в София и Скопие относно делото и живота на македонски деец. Цитират се разнопосочни мнения на историци и журналисти за направени “разкрития”. Промъква се и желание за пренасяне на тленните му останки в Р.Македония. Поредната “жертва” е известният идеолог и основоположник на ВМОРО Гьорче Петров, а поводът – осемдесет и шест години от неговата смърт, настъпила на 28 юни около 20.30 часа след 4 револверни изстрела пред къщната му порта на ул. “Веслец” и “Гробарска” (дн. “Козлодуй”). На следващия ден екзекуторът разбира от вестниците кой е убитият и се разкайва, но стореното зло е непоправимо.

 

                    Лобното място на Г. Петров

За разочарование на “известни” скопски изследователи от академичните среди и неколцина техни последователи в България, Георги (Гьорче) Петров Николов е македонски деец, който не изпитва съмнение, че преобладаващото мнозинство от населението в Македония е българско – факт, който се доказва от огромното му публицистично, изследователско и организационно-документално наследство. Дискутираният въпрос – дали той учителства в Македония, като прикрит офицер (“шпиун”) от българското разузнаване за написване на засекретения труд “Материали по изучаването на Македония”, (издаден през 1896 г.), е фрагментарен и не бива да се превръща в основа за голяма дискусия. При това най-вероятно неговият отговор е отрицателен, защото през 1912 г. Г. Петров се записва на 48 годишна възраст като редови доброволец в нестроева рота на 5-та Одринска дружина. Възрастта му е пределна за тогавашните стандарти, но той очевидно иска да сподели съдбата на останалите 18 869 българи-опълченци, които желаят да освободят Македония и Тракия, за да заживеят под една обща стряха с общото отечество – България. Иначе, тогавашният военен министър Рачо Петров, очарован от качествата на предадения труд за Македония, предлага на Г. Петров държавна стипендия, за да учи картографиране в престижен западен университет.Полемика за “житието и битието” на известния български деец може и трябва да има, защото неговата личност оказва огромно влияние върху развитието на македонското освободително движение – от зората на неговото създаване до съдбоносния 28 юни 1921 г. Вярно е, че размирно-бунтарската му личност често поражда конфликти, достигащи до трусове сред редиците на ВМОРО/ВМРО, ВМОК, Изпълнителния комитет на македонските братства, Временното представителство на обединената бивша ВМРО и пр., но пък качествата на Гьорче, като изявен идеолог също са безспорни. С красноречието и упоритостта, с която той отстоява идеите си, се съобразяват всички известни участници в делото, множество политици, висши духовници и военни, общественици, публицисти, интелектуалци.

Четата на Гьорче Петров (1903 г.)

 

За съжаление до този момент липсват, обобщаващи изследвания за живота и дейността на Г. Петров, независимо от натрупаната вече огромна документална база. Те биха “отворили” ценни дискусии за проблемите на цялото македонско освободително движение, а вероятно ще отговорят по-детайлно и на въпросите – защо, как и кога се пораждат противоречията между водачите на ВМРО и Гьорче Петров и могло ли е да се разрешават цивилизовано, за да не ехтят изстрелите на изпратения екзекутор Реджеб през фаталната юнска вечер на 1921 г. А що се отнася до споменатото желание за пренасяне на мощите на дееца в Р.Македония, авторът отправя чистосърдечна молба до уважаемите “доброжелателни” поклонници на Г. Петров:

 

Оставете духа на ­Гьорче на спокойствие, както и на сподвижниците му – Христо и Милан Матови, Борис Сарафов, Евтим Спространов, Трайко Китанчев, Димитър Талев, Кръстьо Мисирков и мнозина други дейци – довчерашни “братя по оръжие”, перо и идеи за освобождение на Македония, а днес – съседи по гроб. Ако сте истински родолюбци, верни почитатели и ценители на заветите им – заповядайте на Централни софийски гробища, алея № 28 и съседните й, за да изразите своята почит към паметта им. ТЕ ви чакат без специални поводи и тържествени панихиди. Останалото – е неморална демагогия за извличане на евтини дивиденти и за изкуствено повдигане на западнал журналистически, политически или обществен рейтинг

 

Гробът на Гьорче Петров

 

Авторът някога беше обнародвал биографичен очерк за Гьорче Петров. Той е представен в електронен вариант в блога, раздел “Публикации за четене“. Изследването е написано на базата на тогавашните известни трудове и е ограничено откъм изворова база. Затова някои от направените оценки могат да се ревизират, други – да се представят по-теоретично, а трети – да се разгледат по-детайлно. Независимо от тази авторова констатация, направена след неговото овъзрастяване т.е. “помъдряване”, предложената статия вероятно ще подпомогне на читателите да получат по-цялостна информация за дейността и живота на известния македонски българин от Прилеп и виден деец на ВМОРО – Гьорче Петров

 

 

Авторовите снимки, показващи лобното място и гроба на Г. Петров, са направени на 28 юни 2007 г.
 

Спомени на Димитър Данев

14 април 2008

 

Димитър В. Данев *

СПОМЕНИ ПО ПЪТЯ НА МОЯ ЖИВОТ

     Аз Димитър Василев Данев, роден на 14 април 1901 година в град Струмица, Македония от майка Софиянка Поп Манушева и баща Васил Данев Мойсов. До две години възраст аз нямам никакви спомени, но след тази възраст към 3 години аз почнах да разбирам много неща и то живях между две семейства – дядо баба, татко и майка. Дядо Дане постоянно ме заблуждаваше, че съм негово дете, и че баща ми бил батко и аз му повярвах и казвах на баща си бате Василе, но като минах вече 4-годи[ни] аз тръгнах на училище. Тогава имаше забавачки [за] предучилищно учение, та тета Елена беше учителка в нашето махленско училище и ме водеше всяка заран. Там учех песнички и правихме някакви играчки. Тъй минаха няколко години и като навърших 7 години ме записаха в I отделение и създадох радост на майка, татко, дядо и баба, а те бяха на седмото небе, особено дядо, който ме обичаше много тъй като бях от син първо внуче и то момче и тогава аз разбрах кой е истинският ми баща като ме записаха Василев, а не Данев. Обичан бях от двете семейства и галено дете на дядо, баба, мама и татко. Но обичта към мене почна да избледнява тъй като всяка година идваше на бял свят сестричка или братче и тъй станахме 9. Едно на име Николчо почина на 4 години, а останалите 8 доживяха старини. Къщата ни беше доста голяма на три етажа, а отдолу маза и яхър за воловете. I етаж [имаше] 4 стаи, в които живееха дядо и баба, малкият брат на баща ми чичо Христо и вдовицата на брата на дядо – баба Фета. А на втория етаж също [имаше] 4 стаи. [Тук] живеехме ние и тета Елена. Къщата бе голяма и обширна и понеже бе на високо място изглеждаше още по-висока и аз наблюдавах цялото Струмишко поле, което бе обградено: от юг Беласица планина, а от север Огражден, а на запад ги съединяваше Еленица. Полето бе елипсовидно. По дължина изток-запад беше около 45 километра, а на юг-север около 15 километра. И аз като гледах това затворено поле мислех, че цялата земя това е [и] по нататък свят няма. Но като взех да уча моят мироглед се разшири и полека лека аз разбрах, че светът е широк. И тъй вървеше моето учение с големи грижи от всички домашни. Минаваха дни, години. Познанията ми се обогатяваха. Аз раснах в топъл уют между хора, от които бях най-обичан.Моят род, т.е. дядовият се състоеше от дядо Дане, който е родом от село Гари, Дебърско. На 9 годишна възраст с майка си и по малък брат дядо Селе с майстори строители дошли в Струмица и тук се заселили. Майка им готвела и прала. Дядо Дане се оженил за баба Маслина от село Колешино* и създал семейство, а дядо Селе се оженил за баба Фета. Него не го помня. Починал преди моето раждане. Дядо Дане [е] баща на баща ми, а на майка баща й [е] поп Мануш, който учил [е] и запопен в Светагорския манастир Атон **. Майка ми също имаше трима братя Пандо, Янко и Андрико, а баща ми имаше 3 сестри Анета, Гона, Елена и един брат. Къщата ни бе доста голяма, но се народихме доста повече от 20 и тя от широка ни стана тясна. Тясна, но [мно]го весела. Чичо Христо много обичаше всички ни. По характер бе много весел човек и знаеше много песни и всички ние ги знаехме и тъй заживяхме един весел и щастлив живот. Не минаваше нито една вечер без веселба. Тъй вървеше през есенно-зимния сезон, но на пролет всички ставахме трудещи…****

                              Дъскорезницата на Д. Данев (най-вляво) в Ябланица

Димитър Данев (вдясно) със семейството си

 

Д. Данев (в средата) и съпугата му Надежда (вдясно от него) сред роднини в Струмица

* Димитър Данев е потомък на известния деец на ВМОРО Мануш Георгиев (Мануш воевода). В началото на 20-те години, като военнослужащ от армията на Кр. СХС, преминава границата и се установява в България. Първоначално работи в София като железар и дърводелец, а по-късно купува собствена дъскорезница в Ябланица. Участва във Втората световна война. Член е на струмишкото благотворително братство в София. Умира на 18 септември 1997 г. на 96 годишна възраст. Пише спомените си (ок. 100 компютърни страници) през 1989-1990 г. Те съдържат любопитни наблюдения за събития от църковно-училищен, социален и битов характер в Струмишко през първите две десетилетия на 20 век.
** Отнася се за с. Кулешино, Струмишко.
*** Вероятно става дума за намиращия се в Света гора руски манастир Русик (Св. Пантелеймон) и принадлежащите към него скитове, които се населяват от български монаси. (Вж. Кънчов, В. Избрани произведения. С., 1970, Т. 2, с. 418-419, 474-475, 660).

****Предстои обнародване на останалата част от ръкописа след неговото окончателно обработване. В приложение ще бъдат добавени текстове на български народни песни от Македония, записани от Димитър Данев.

                                             Текстът е подготвен от д-р Александър Гребенаров

Александър Протогеров

 

Александър Протогеров
( 23 февруари 1867, Охрид – 7 юли 1928, София)

 

 

Родният град на ген. Александър Протогеров

       На 7 юли малко преди полунощ (около 23,40 ч.) в близост до самия център на София – на ъгъла на улиците “Екзарх Йосиф” и “Самуил” е извършено двойно убийство. Застреляни са генерал-лейтенант Александър Протогеров и телохранителят му Атанас Гоцев. По зла ирония на съдбата заслужилият пълководец от българската армия, избягващ алкохола поради морални и здравословни съображения, завършва житейския си път на 5-6 разкрача от кръчмата “Стария войн”. Пред изумените посетители на пивницата и персонала се разиграва няколкосекундна кървава драма, наподобяваща по-скоро на сцена от гангстерски филм. “Засеклият” револвер на Протогеров, а може би и по-бавната му реакция предвид възрастта му (навършени 61 години), дават възможност на нападателите да извършат безпроблемно и демонстративно убийството. Те не разменят нито дума с жертвата си, която хладнокръвно доубиват. Намерената от полицията у екзекутирания генерал значителна сума пари (60 675 лв.), както и вещи, имащи антикварна стойност (сребърен часовник “Лонжин”, два гръдни кръста, кехлибарена броеница) са доказателство че убийството на най-дългогодишния член на ЦК на ВМРО не е криминално престъпление.*

 

Лобното място на ген. Александър Протогеров

[*] Текстът е откъс от книгата на Ал. Гребенаров “Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918–1947)”, С., 2006.