Илинден и Преображение

Светите празници Илинден и Преображение – легенди, жития, поверия и обичаи. 104 години от Илинденско-Преображенското въстание                                                                        

  Георги Александров – специалист от Етнографския институт с музей при БАН

“Дали гърми, дали вятър дуе

Ниту гърми, ниту вятър дуе,

Тук се делят четворица бракя

Паднало се на Св. Илия, 

Паднало се гръмове, тръскове…”

 Илинден

Илинден – един от най-тачените празници на българския народ. Според описание в Библията, бащата на Св. пророк Илия  е видял насън как  повиват бебето му с  огън и го кърмят с пламъци. Житието на пророка описва, как Бог Йехова проговорил на все още младият по онова време Св. Илия и му казал да се яви на при царя на Самария Ахав и да го предупреди, че ако не отстъпи от езическата вяра ще настъпи страшна суша. Въпреки предупреждението, Ахав продължил да почита езическия бог Ваал\Баал и Йехова изпълнил заканата си – 3,5 години не паднала капка дъжд в Самария. На четвъртата година Бог отново изпратил Св. Илия при цар Ахав и жена му, красивата финикийка Йезавел. Този път Илия събрал всички пророци на бог Ваал и ги предизвикал да покажат уменията си, за да преценят хората кой е истинският бог. Жреците на Ваал се провалили в изпитанието. Хората си върнали вярата, съборили идолите на Ваал, убили пророците му и от небето завалял проливен дъжд, който напоил земята. Св. Илия живял смирено през целия си живот, като с помощта на Бог вършил и други чудеса. Според житието, когато наближил краят на дните му Илия не издъхнал, както се случва с повечето хора. Вместо това от небето се спуснала колесница – цялата в пламъци, водена от бели коне и напътствана от ангели. В един миг колесницата разделя Св. Илия от помощника му Елисей, за да го понесе към небето. Затова на всички икони сюжетът е еднотипен – Св. Илия  “полита” с огнена колесница към небето, а под него остава тичащия му ученик Елисей. Църквата канонизира Св. Илия на 20 юли/2 август. Светецът поема върху себе си функциите на небесните богове – гони змейовете и халите от небето, за да има дъжд и да няма градушки, грижи се за хората. Според народното вярване е много опасен – ако се разгневи, може да прати суша или да пусне мълнии. Затова хората векове наред го почитат. Празнува се тържествено в южните предели на българското историческо землище – особено в Македония и Тракия. В негова чест се организират панаири, събори, играят се хора, приготвят се курбани. В жертва се принасят бик, овен или петел. Празникът е известен сред народните вярвания като Гръмовник, Гръмоломник, Гръмодол. Той е патронен празник на кожари, самарджии и керемидари. *Любопитно е защо празникът Илинден е избран за начална дата на Илинденско-Преображенскота въстание. Въпреки изминалите години историците нямат отговор на този въпрос, въпреки сериозната изворова база данни. Ако стъпим на базата на предположенията, твърде вероятно е датата 20 юли да е избрана именно заради хтоничния характер на светеца, отъждествяван с древнославянския бог Перун. Навярно участниците във въстанието са се надявали, че със своята сила и мощ Гръмовникът ще  подпомогне народното дело и Македония ще се освободи от Османската империя по подобие споменатото някогашно царство Самария. Преображение

 

Според Новия завет, на 6/19 август (Преображение, известен и като Сотир ), преди повече от 2000 години Исус завел своите най-любими ученици – Симон-Петър,  Йоан Богослов и Яков на върха на планината Тавор. Там неочаквано им се разкрил в своята божествена същност – бил огрян от неземна светлина, дрехите му станали чисто бели, а с Него дошли да беседват патрирахът Мойсей и пророкът Илия. Учениците на Спасителя били смаяни от видението, но Той ги заклел да не разказват на никого за станалото. Събитието е трябвало да се запечата в техните души и по-късно, когато видят своя Учител оплют, опозорен, разпнат на кръста, да не се разколебаят във вярата си и да продължат дело Му, знаейки че Той е Син Божий.Канонът определя Преображение да бъде в средата на богородичните пости. В народното християнство на празника Преображение не се отдава такова голяма значение, каквото има в църковния календар. В контекста се поставя не Преобразяването на Исус – важен факт, който доказва, че той е Месията и Божия Син, а непосредствените представи за сезонните промени, бележещи края на лятото. Денят намалява, змиите се скриват по дупките си, птиците отлита на юг. Във връзка с народната етимология може да се направи заключението че Господ прибрязнувал (направил брязда) – като знак че вече може да се засяват есенниците. Във Велес свързват този ден с “отварянето на небето”, където Господ се явява, за да изпълни желанията на праведните – събитие отнасяно най-вече към Богоявление. На този ден е забранено да се работи, както и да се берат определени плодове – напр. къпина, считана за дяволски плод. В загорските села  обредната практика е по-друга – селяните берат чепки узряло грозде и ги отнасят в черквата. Едва след като свещеникът опее гроздето, то може да се яде и раздава. В други региони на този ден задължително се яде риба.